Парфюмите през ренесанса били сухи.
Въпреки че хигиената и водата са неразривно свързани днес, имало е време, когато това не е било така. Полезните ефекти на водата и нейната способност да носи радост и комфорт били познати на обитателите на Индийския полуостров още преди 3000  години. В средновековна Европа хигиената била пренебрегната и водата била дори смятана за опасна. Чумата през 16 век  усилила това недоверие. По онова време било популярно убеждението, че водата се просмуква през кожата и внася заразата.





През 18 век водата отново станала хигиенно средство и се появил сапунът.
Поради липса на хигиена парфюмът (в частност одеколонът) придобил популярност през 17 век.
В съвременните парфюмите се съдържат над 300 вещества от растителен, животински и химичен произход, но през Ренесанса обикновено били използвани сухи парфюми. Те представлявали 2 вида прахове – първите били използвани за парфюмиране на дрехи, а вторите – за лице и перуки.

Куртизанките на Луи XIV (краля-слънце) използвали шафран и цветен прашец, за да разкрасяват лицата си. Скоро след това Франция била разглеждана като водеща сила в изкуството на грима и разхубавителния гений.

В Европа от 18 век мъже и жени отишли твърде далеч в стремежа си да изглеждат красиви. Избелвайки лицата си, те дори използвали синя окраска да подчертаят линиите на вените си. Изкуствените бенки от кадифе или черна коприна, първоначално
измислени да прикриват белезите от едра шарка, започнали да се уголемяват и да стават все по-сложни по форма.

След френската революция и с настъпването на викторианската ера тази демонстративна употреба на козметиката вече не била на почит. Мъжете спрели употребата на грим, а за почтените дами било достатъчно лекото докосване на пухчето за пудра.

Източник Wikipdia